Героично заглавие, а? Подмамва към очакване на нещо грандиозно и екзистенциално. Ами точно за това ще става дума. Приготви се, читателю -  млад дихателю, за епичните събития, описани в това душеизлияние на автора, щото Вазов е патриархът...

Седя си кисело в хола на масата и шия. Не себе си -  шия пердета. От синия ми тефтер с прозрения на разни познати светка линк към „шия” – 14.01.2006г. Тодор /от тандема Тодор и Павел/: „Като си болен, по-добре яко...

Малко ми е криво

Здравей скъпа моя,
 днес пак имам нужда от теб,
както вчера, както всеки ден, както всеки живот….

Да бях нустрашима, да имах Сила
Да скъсам дневните окови
Да счупя всичките прегради

От едно известно време не й се получаваха нещата. Тоест получаваха се в крайна сметка, но според звучния народен израз – с триста зора и двеста мъки. Не както едно време – с едно щракване на пръстите /палец и среден плюс звук...