Здравей скъпа моя,

 днес пак имам нужда от теб,

както вчера, както всеки ден, както всеки живот….

Ти единствена чуваш мислите ми, преди да съм ги изрекла.

Ти единствена ми подаваш усмихнато Пратчет, когато ми се ще да  се взривя на хиляди парченца и това е достатъчно, за да ривърсне „големия взрив” към прекрасна супернова в сърцевината ми.

Ти единствена забравяш собствения си егоцентризъм и „жертваш” себе си, правенето на „твоите неща”, за да направим нещо лудо-щуро или тъпо-тъпо, но заедно.

Ти по-скоро ще се научиш да свириш на пиано, отколкото да ме оставиш сама да се блъскам докато изплувам от черните дупки, които ме поглъщат.

 Ти,  моето друго аз, ти – единственият друг хуманоид от същия вид…