Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.08.2010 15:44 - трансформация
Автор: maleni Категория: Изкуство   
Прочетен: 422 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 27.08.2011 20:26


Слушам лека класическа музичка – Чайковски е вложил всичкото свое старание  и талант, душата си, за да се  отворят моите рецептори на насладата -  това ме кара да се поразтапям леко / не, не е от августовската жега и от твърдия ми инат да не си пускам климатик, щото не е чак пък толкова горещо, няма после да бърша сополи две седмици/.

Днес съм имам много тежка мисия. Вкарвам в оборот /на практика/ непреклонното си желание за промяна на гледната си точка. От днес, от сега, от този момент. Мото на деня - да запазя доброто си настроение на всяка цена. Първо трябва да си го намеря де, щото зла съм в този момент.  И не само в този момент - ами от едно известно време преобладава негодуванието в мен. Писна ми от състрадание, добродетелност и човеколюбие. Другата в мен иска да избухне като последния грандиозен залп от тържествената заря на трети март. Писна ми аз да съм по-умния /дето отстъпвал/ и по-големия /дето по-малкия нали уж не разбирал/…. Писна ми да ме правят на глупак и за моя сметка всички да са добре, пък аз да се самоуспокоявам – така постигам духовно извисяване, страданието е прекия път към просветлението, неприятните моменти са жътвата от предходни мои действия /знайни или незнайни даже, щото са били и дали изобщо са били?!? в един друг живот/… В същото време разни индивиди около мен си щракат с пръсти и шапката на тоягата – хич не им дреме на душите за духовното извисяване – ядат, пият и се отдават на забавления от всеки вид и основно занимание -  преместване от едната кълка на другата…..

Гледай сега как се отплеснах пак – нали съм  уж  в добро настроение, смехотерапия, пък какво се оказа – горните поне 10 реда пак бълвм същата помия от негодувание. Стоп, Няма! Спирам, почвам начисто – нов ред, нова тема, нова емоция…

Усмихвам се леко насила /смехотерапията де/, добре че Вивалди продължи да е толкова кефещ, колкото Чайковски, че поне малко гарантирано приятно изживяване да има човек. Решавам да се видя в огледалото дали ми е автентична усмивката, изобщо как изглеждам отстрани. Отражението ми е леко озъбено. Не е от усмивката, тя си е добре. Очите не участват – пък ако няма искрици смях там – за нищо не става гримасата. Кривя се, правя физиономии и ми става малко весело. На плота пред огледалото с периферно зрение виждам една играчка на дъщеря ми – изкуствени зъби – такива -  пластмасови, вампирски. Нали сме на тема вампири тези месеци, трябва да сме изцяло в крачка с модата – говорим тук за  Едуард, Стефан и още няколко лъскави и примамливи фешън типчета, няма го смразяващият граф, или пък героите на Стивън Кинг, всичко вече е много лайт… Та докато фиксирам зъбите  с поглед, през главата ми светкавично протичат не гочно осъзнати мисли, а нещо като прости импулси на вегетативната нервна система и стигат до ръката ми, която взема зъбите със замах и ги намества професионално в устата ми. Усмихвам се страховито и се ококорвам заплашително. Десният кучешки зъб леко проблясва отгоре над устната ми и това ме кара да се разсмея искрено. Грабвам покривалото на леглото / тъмно зелено е на цвят, ама не ми се ще да губя импулса си в ровене за нещо по-така дарк/. Завихрям се няколко пъти около себе си с развята зелена пелерина и  рязко заковавам на място. Подбелвам очи и се ухилвам  леко артистично. Трепвам с вежди няколко пъти многозначително, но в отраженето на огледалото забелязвам, че съм прекалено пригладена и видът ми не е достатъчно страховит. Пускам коси и  се разрошвам леко с четката. Цъъъъ още не е достатъчно добре. Набързо тегля две дебели очни линии в черно и обилно полагам тъмни сенки около очите си. Ееех мамка му, знаех си, че не трябва да изхвърлям любимото си ярко червено червило от тийн периода... Намирам нещо що- годе червено /бе бордо, ама пак върши работа/. Поглеждам общата картина и повтарям завихрянето, гримасата с очите и демоничното ухилване. Този път много добре се получава. Поглеждам със съжаление към маникюра си – можеше да е в черно, но и лилавото не е зле – не разполагам в момента с толкова търпение, че да завърша до край картината. Обаче недопустимо е една държаща на себе си вампка да ходи по пантофи. Не е някак си учтиво, нали разбирате. Прехвръквам с еленови скоци от детската по коридора до обувките си и избирам едни високи черни лачени принцеси - тънки токчета с метален връх. Прекрасноооооо ЮЮЮЮХХХХУУУУ АРРРРРР – озвучавам с вампирски звуци ефира в тихата къща. Ама Умиращия лебед не е подходящ фон за вампирска сцена. Вагнер идва на помощ – гърми и трещи и към хола летя аз в цялото си великолепие с подходящ зловещ смях, мимики и жестове.

В този момент на полет се заковавам  на вратата – толкова залисана в ролята не виждам, че била затворена. Получава се ефект от най-смешните домашни видеота – залепям се като ваденка на вратата за миг, равен на вечността, откат назад и се просвам в коридора по гръб в цялото си вампирско великолепие. Избухвам в искрен смях, който трае около 10 мин. В дъното на коридора погледът ми попада върху нещо, което до момента не съм вписала в картинката - фигурата на мъжа ми, който от моя ъгъл ми  напомня за Мислителя на Роден, в по- нали лайт физика.  През сълзи от смях  успявам да изцвърча :”Ти от кога си тук?”. Той става, приближава се артистично и ми подава ръката си. Изправя ме устремено със замах от пода: „ Ооо Мортиша, ти си великолепна!.../следва целуване на разстоянието от пръстите на ръката ми до рамото/. Наблюдавам те от началото на трансформацията ти от перфектна работеща жена към всемогъща тъмна сила и съм очарован! Само с преминаването през материални прегради трябва да се занимаеш по-задълбочено…”

 



Тагове:   нов стил,


Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - трансформацията - успешна
02.08.2010 17:47
паднах от смях на момента с вратата
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: maleni
Категория: Изкуство
Прочетен: 25978
Постинги: 21
Коментари: 8
Гласове: 62
Архив
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031