Темата за произхода на страстта ми към киното ще разчепквам вероятно на друго място по друго време.  за сега е достатъчно да се знае, че съм почетен член на редиците на киноманите от най-ранна детска възраст. И има защо.
В събота сутрин се събуждам с гъделичкащото усещане под гръдния ми кош, че ще се кефя. Още преди да отворя очи и да се сетя за какво точно щях да се кефя, се насладих хубавичко на това усещане. С годините  то все по рядко ме навестява, а на такъв скъп гост следва да се отдаде необходимото внимание. Докато се протягам и грабя наволя шалтета и възглавници – щото милото вече е отишло на работа и леглото с всички пухове са си само мои! – влита в стаята дъщеря ми и кряка с всичка сила:

-       -   Днес сме на кинооооо!!! СТАВАЙЙЙЙЙ!!! -  крушата не пада по-далеч от дървото – още едно безспорно доказателство в полза на това твърдение.

Вярно. Седмото изкуство точно е изворът на прелестното сутрешно човъркане под  гръдната  ми кост...  

-         - Ми да се хващаме тогава с дневните задачи, че да идва по-бързо момента на наслада – с тактика и стратегия аз успявам да впръскам ускорител в мотора за решаване на задачи с десетични дроби и търсене на художествени похвати в текстове – неизбежната подготовка на уроци и домашни на малката ми фея. Този път се разминаваме без драма и със значително спестяване на време.
    На път към киното и двете вече  подскачаме на седалките в колата. По заповед на щуката цялата зала е пълна, нооооо на последния ред няма никой. Вземаме средните места, средни пуканки, кола, вода... На входа се мотаме докато получим очила и половин минута преди началото на рекламите сме седнали тържествено, трием усилено с кърпички стъклата на новата технология – очила за триизмерно виждане.
   Началото на прожекцията винаги е забавно – от предните редове все още се намират новобранци, които за пръв път в живота ги приближава магията на триизмерното изображение и искрено възклицават. От тук нататък животът им никога няма да е същия...
   Нито пък моя.... Не съм задобряла толкова в словесното изкуство, за да опиша, да преразкажа, да пресъздам това, което видяхме на екрана. Невероятна комбинация от сюжет, актрьорско майсторство и танцово изкуство... За около два часа бях там, усещах с всеки мускул на тялото си движенията, душата ми преживя емоциите на героите... и оооо!!!! - имаше  стая, пълна от пода до тавана с  най-разнообразни обувки  за танцуване– изконна моя мечта от малко момиче.
       Сега стоя на стола , пиша и леко клатя рамене в такт с музичката по NRJ. Едва ли ще успея да скрия шапките на колегите от кантората скоро с движенията на робота и на човека без стави, но... нищо не се знае :))