Постинг
20.05.2011 22:29 -
На гости на кълвача
Автор: maleni
Категория: Изкуство
Прочетен: 669 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 27.08.2011 20:37
Прочетен: 669 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 27.08.2011 20:37
- Много студена тая пролет бе, мило, много дъждове, много нещо... А вече сме началото на май. Писна ми да ми е студено, да се свивам и да се навличам с якета и блузи! И вече у нас не ме свърта, бебето също има нужда от разходки...
- Айде обличай щущулеция, отиваме една Света гора да направим! Ще сложиш моето яке и с кенгуруто и шапка - ще я увием хубавичката, няма да се простуди. Да поспи на въздух пилето...
Минути по-късно бръмчим с малката ми градска кола по хълма горски и аз хипнотизирано гледам през прозореца невероятната зелена природа. От честите дъждове тревата е пораснала до колене. Клоните на дърветата са се разпъпили и светлозелените нюанси преобладават. Успокояват очте и душата ми.
Слизам от колата и вдъхвам влажния свеж въздух. Няколко крачки напред и внезапно правя пирует - обувките ми се хлъзгат по мъхестите стълби надолу. Милото кавалерски ме подхваща и ми става едно топличко, приятно. Беба се гуши в мен и усилено спи. Чистият въздух я омайва. Хорът на пилетата изсипва водопад от звуци над главите ни. Долетели са вече и дребните птички. Чудя се те дали летят надалече на юг през зимата, или просто се пренасят няколко паралела по-надолу, където климатът е мек и благоприятен...
Недалеч се чува почукване по дърво.
- Кълвааач слънце, чуваш ли? Искам да го видим, моля ти се - бърборя аз и газя мократа трева смело по посока на звука. Оглеждам се, обаче този приятел доста добре се е покрил - не мога да го фиксна по околните дървета. Изведнъж от дървото до мен се разнася пак познатото - чук-чук-чук. Ама звучи по-различно, като че ли идва от вътрешността на дървото. Визарм се нагоре по стъблото и на около три четири метра от земята съзирам малка хралупка.
-Втре е, виж! - соча нагоре и милият ми се усмихва - детският ми ентусиазъм е заразителен.
- Ами да, ремонтира къщата за новия сезон. Кълвачката сигурно е дала разпореждане "Милооо, стената!" И милото кълве сега да ушири стаята, че челядта ще се увеличава.
Смехът ме гъделичка в стомаха и удоволствие потича в артериите ми.
-Я почукай на дървото - пърхам аз от възбуда. Боби прасва две-три масльонки на кората на дървото и звукът удивително наподобява кълваческия откос. Секунда по-късно на прага на дупката цъфва кълвача. Озърта се наляво-надясно.
-Здрастиии - махам с ръка отдолу аз. Човката се накланя надолу и погледите ни се пресичат.
- Няма да те притесняваме, само минаваме наблизо. Оставяме те да си работиш...
Бавно се оттегляме заднешком и не можем да откъснем очи от хралупката и от кълвача на прага й. Аз усилено се стремя да запомя мястото, дървото, дупката, за да наминаваме да го виждаме тоя Клъвчо. Може и мацката да беше, аз много не мога да ги различа птичите полове.
- Абе мило, такова нещо не ми се е случвало през целия ми живот! Невероятно съм щастлива, такъв прилив на ендорфини ми подари кълвачето, че ще хвръкна!
******************
Днес Света гора е честа дестинация за разходките ни. Установихме, че кълвачът си е в къщи само в дъждовните дни. Когато е слънчево джътка за буби вероятно. Чакаме с нетърпение да чуем тънките гласчета на новоизлюпените. Уникална е майката природа, само да имаш сетива да й се наслаждаваш и търпение, за да я склониш да ти се открие...
- Айде обличай щущулеция, отиваме една Света гора да направим! Ще сложиш моето яке и с кенгуруто и шапка - ще я увием хубавичката, няма да се простуди. Да поспи на въздух пилето...
Минути по-късно бръмчим с малката ми градска кола по хълма горски и аз хипнотизирано гледам през прозореца невероятната зелена природа. От честите дъждове тревата е пораснала до колене. Клоните на дърветата са се разпъпили и светлозелените нюанси преобладават. Успокояват очте и душата ми.
Слизам от колата и вдъхвам влажния свеж въздух. Няколко крачки напред и внезапно правя пирует - обувките ми се хлъзгат по мъхестите стълби надолу. Милото кавалерски ме подхваща и ми става едно топличко, приятно. Беба се гуши в мен и усилено спи. Чистият въздух я омайва. Хорът на пилетата изсипва водопад от звуци над главите ни. Долетели са вече и дребните птички. Чудя се те дали летят надалече на юг през зимата, или просто се пренасят няколко паралела по-надолу, където климатът е мек и благоприятен...
Недалеч се чува почукване по дърво.
- Кълвааач слънце, чуваш ли? Искам да го видим, моля ти се - бърборя аз и газя мократа трева смело по посока на звука. Оглеждам се, обаче този приятел доста добре се е покрил - не мога да го фиксна по околните дървета. Изведнъж от дървото до мен се разнася пак познатото - чук-чук-чук. Ама звучи по-различно, като че ли идва от вътрешността на дървото. Визарм се нагоре по стъблото и на около три четири метра от земята съзирам малка хралупка.
-Втре е, виж! - соча нагоре и милият ми се усмихва - детският ми ентусиазъм е заразителен.
- Ами да, ремонтира къщата за новия сезон. Кълвачката сигурно е дала разпореждане "Милооо, стената!" И милото кълве сега да ушири стаята, че челядта ще се увеличава.
Смехът ме гъделичка в стомаха и удоволствие потича в артериите ми.
-Я почукай на дървото - пърхам аз от възбуда. Боби прасва две-три масльонки на кората на дървото и звукът удивително наподобява кълваческия откос. Секунда по-късно на прага на дупката цъфва кълвача. Озърта се наляво-надясно.
-Здрастиии - махам с ръка отдолу аз. Човката се накланя надолу и погледите ни се пресичат.
- Няма да те притесняваме, само минаваме наблизо. Оставяме те да си работиш...
Бавно се оттегляме заднешком и не можем да откъснем очи от хралупката и от кълвача на прага й. Аз усилено се стремя да запомя мястото, дървото, дупката, за да наминаваме да го виждаме тоя Клъвчо. Може и мацката да беше, аз много не мога да ги различа птичите полове.
- Абе мило, такова нещо не ми се е случвало през целия ми живот! Невероятно съм щастлива, такъв прилив на ендорфини ми подари кълвачето, че ще хвръкна!
******************
Днес Света гора е честа дестинация за разходките ни. Установихме, че кълвачът си е в къщи само в дъждовните дни. Когато е слънчево джътка за буби вероятно. Чакаме с нетърпение да чуем тънките гласчета на новоизлюпените. Уникална е майката природа, само да имаш сетива да й се наслаждаваш и търпение, за да я склониш да ти се открие...
Няма коментари
